петък, 1 февруари 2008 г.

Корупцията при паметниците на културата

Опасни връзки в културата
в. Сега, 14.01.2008 - http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2856&sectionid=5&id=0001201

Ремонтите на театри и опери и грижата за паметниците на култура са негласно разпределени между няколко семейства при скандален конфликт на интереси, оцеляващ при всеки министър
ЕКИП "СЕГА
"

Културното министерство отдавна живее в уютната периферия на медийното внимание. На фона на институции мастодонти, разпределящи много пари, ведомството изглежда бедно и безобидно. Ако пропуснем вечния скандал около частните колекции и периодичното разгаряне на страсти около разни назначения, институцията живее в публичното пространство основно на имиджовия гръб на министър Стефан Данаилов. Ведомството буквално е оплетено в родови връзки, които не са публично известни, но крепнат от години наред. В тези обръчи, било то теснички, са завъртени умело малкото културни занимания, свързани с парични потоци. Родът стои на входа и изхода на едни от основните ангажименти на ведомството - грижата за паметниците на културата и сградния фонд на културните институции. Първото е поверено в ръцете на Националния институт за паметниците на културата, а второто - обявяване на поръчки за ремонти, е централизиранo в културното министерство. В тези привидно различни дейности част от действащите лица носят еднакви фамилии и изскачат неизменно и периодично иззад процедурите. Кой кой е в родовото дърво, пораснало в културното министерство?
Съгласувано с НИПК
Хиляди паметници на културата са в неизвестно материално състояние. На пръв поглед този ресурс звучи незавидно. За него открай време пари официално няма. Покрай ограниченията за строителство около паметници на културата обаче в НИПК през годините се е извървял дълъг синджир от инвеститори. В унисон с традициите процедурата "съгласувано с НИПК" тъне в нормативни противоречия и мъгли, предпоставящи успеха на тесен кръг запознати.Дупките в законодателството отдавна не са тайна за разлика от причините за видимото бездействие по запълването им. Така например одит на Сметната палата за периода 2003-2004 г. установи, че на механизма за издаване на разрешения за строежи, при които биха могли да се засегнат паметниците на културата, е отделен един-единствен текст в специалния закон. В него се казва единствено, че НИПК съгласува и контролира дейностите по консервация, реставрация и строителство, засягащи културни паметници. Подобна дупка зее и по адрес на проектите за защитени територии, които също се съгласуват с НИПК. Институтът трябва да дава становище в 1-месечен срок, но пък нищо не пречи да забави нещата - санкции законът не предвижда. Към това трябва да се прибави и трагичното състояние на регистъра на самите паметници на културата. Законът е приеман през далечната 1969 г., а в част от случаите се налага ровене в още по-стари документи.
Какво може да сполети при този хаос един инвеститор?
Повечето фирми отказват да разказват детайли за перипетиите си около съгласувателните привички на НИПК.
Сред малкото, осмелили се да повдигнат въпроса, е "Диана комерс" на инж. Кольо Колев. Историята, макар и частна, е повече от показателна.
Инж. Колев решава да построи вилно селище (с къщи за живеене) върху свой имот в с. Медвен, който закупува от община Котел през 2002 г. Според НИПК обаче самосрутващото се училище, което е в средата на обекта, попада в обхвата на групов паметник на културата и е част от архитектурен ансамбъл по главната улица на с. Медвен. (Друг е въпросът, че при закупуването инвеститорът не е информиран от НИПК, че купува сграда, паметник на културата, което според нормите на института трябва да е ясно декларирано в договора за покупко-продажба.)
От института цитират "Държавен вестник" от 1972 г. - в него обаче училището не фигурира! След серия от писма и срещи от НИПК вадят второ "доказателство" - сградата на школото не е точно в обхвата на груповия паметник, но попада в охранителната му зона. И тази версия не издържа проверката на инвеститора. Той случайно се натъква на доказателства за противното в кадастрален план от 1927 г.
След всичко това шефът на НИПК арх. Георги Угринов обещава писмен отговор до месец. Не би.
Развръзката на историята още се чака. Не дава резултат и идеята на инвеститора да потърси съвет от консултант - след сондаж той получава име - Илка Дишлиева. "Ако ми възлагате целия си проект, няма проблем, иначе нямам интерес", е краткият й коментар.
Илка Дишлиева е първа нишка към роднинските зависимости около културата.
Тя е съпругата на арх. Угринов, директор на института. Справка в информационния регистър "Дакси" показва, че тя има 4 фирми - "Илка Иванова Дишлиева", "Божур-Илка Дишлиева", "Архилиния" и "Иноарх". Всичките - с предмет на дейност "архитектурни и инженерни дейности и технически консултации". Колко често съпругът и съпругата са работили в "публично-частно партньорство", вероятно ще остане тайна. Така например арх. Дишлиева е била член на колектива, който през 2003 г. проектира реконструкцията на 4-етажната сграда, паметник на културата, в която навремето се помещава резиденцията на либийския посланик у нас.Освен с НИПК архитектката има вземане-даване и с друга обрасла с родства фирма - "Екса" [http://www.eksa.org/obekti.aspx?vid=3&id=24]. При позвъняване във фирмата анонимна служителка първо заявява: "Ей сега ще ви свържа", после размисля и си спомня - "Всъщност тя не работи вече тук".
Повелителят на ремонтите
Фирма "Екса" е платинен участник в конкурсите за ремонт на театри, опери и прочие, обявявани от Министерството на културата. [http://www.eksa.org/vidove.aspx?vid=6]
Тя нашумя с епичния ремонт на Съдебната палата, но лошата слава не й пречи редовно да печели поръчки за крупни суми. Наскоро извърши ремонта на Театър 199, в списъка с обектите й попадат и Народният театър, и Националната опера и балет, и Музикалният театър "Стефан Македонски". Наред с арх. Дишлиева "Сега" установи още едно любопитно присъствие - на Александър Малчев. Малчев е съпруг на Невяна Малчева, шефка на кабинета на министър Данаилов. За Малчев от фирма "Екса" обясняват: "В момента го няма, идва много рядко". При повторно настояване как да го открием служителка обяснява - "Той е работил като ръководител на звено "Недвижими имоти" във фирмата". Името на Малчев бе забъркано в скандала около Двореца в Балчик. Тогава "Труд" разкри, че Малчев е бил съветник в министерството още по времето на Божидар Абрашев и именно той е представил проекта за строителство на голям хотелски комплекс на територията на Двореца.В сагата "Балчик" участва и дъщерята на семейство Малчеви - Росица. Според публикации в пресата тя е издала луксозен албум за културните забележителности в Балчик с финансовата помощ на Двореца в курортния град. От културното министерство организирали и нейна изложба за историята на резиденцията, открита на 2 март 2006 г. в Букурещ.Името на Александър Малчев се свързва и с Манол Велев - той е съуправител заедно с простреляния неотдавна бизнесмен на сдружението "България - Завинаги", както и организатор на финансираните от Велев проекти за строителство на туристическо-исторически комплекси в с. Варвара и в Смолян. По всичко личи, че и при тях родовите връзки при съгласуване и строителство ще са от помощ.Подавали ли са всичките тези роднини, заемащи ръководни длъжности в държавната администрация, декларации за конфликт на интереси - не е ясно. Интересно е и дали културният министър Данаилов знае за тях. В едно го уверяваме - дори и изигран майсторски, този сюжет би объркал и най-обръгналите на заплетени фабули зрители.
РЕВИЗИЯ
Докладът на Сметната палата от 2004 г. констатира още, че в НИПК липсва актуална инвентаризация на състоянието на недвижимите културни паметници, което е причина за провеждане на допълнителни процедури, водещи до харчене на излишни пари.
Институтът освен това няма програма за мониторинг и такъв не е провеждан, което пък не позволява да се изготви програма за нуждаещите се от консервация обекти и да се предвидят нужните пари.
Отбелязано е и че НИПК няма виждане за развитие на информационните си технологии. Възможност за корупция създава и наредбата за обявяване на недвижимите паметници на културата, която не разписва критерии за определяне дали даден паметник е от национално или от местно значение. Така НИПК може да ги определя както му е угодно.
Двойният стандарт на института ясно личи и в центъра на столицата, където буквално пред очите на експертите му се съсипва паметник на културата.
Красива сграда на бул. "Дондукoв", на няколко крачки от тази, в която се помещава НИПК, в момента е замаскирана с американска топлоизолационна система. Друг е въпросът, че паметник на културата по закон не трябва да се санира. Засегнатите от НИПК се оплакват и от друг прийом на експертите му - че обикновено боравят с "декларирани паметници на културата", които са само предложени за такива, а не с тези, за които действително е излязло решение, че са културни паметници.
Това обърква хората и позволява на института да оказва натиск върху инвеститори и собственици.
Вижте още коментари на

3 коментара:

Анонимен каза...

А защо не погледнем ситуацията с фирма Екса от друга гледна точка. Не е ли възможно Екса да печели толкова поръчки, защото се справя отлично с изпълнението на проектите!? Както е видно от сайта на фирмата, тя е специализирана и има дългогодишен опит в опазването и реставрацията на архитектурни паметници и определено има отношение към съхраняването на такива сгради и възвръщането им към нов живот с нови функции. Извод за това може да се направи от дългия списък с изпълнени реставрации на сгради паметници на културата, някои от които са: Парламента на Република България, Княжески дворец, Насърчителна банка АД - София, БНП Париба - София, централата на Хеброс банк в Пловдив, Банка Биохим на ул. “Иван Вазов” и ул. “Раковска”, София, клона на Булбанк на ул. “Калоян” София, Министерство на земеделието и горите, Българска академия на науките, Софийски нотариат, къщата-музей “Иван Вазов”, сградите на Булбанк в Русе и Варна, експонирането и реставрацията на римския амфитеатър “Арена ди Сердика” в центъра на София.
Повечето от всички тези проекти са възложени от корпоративни или частни клиенти, дали добра оценка на възможностите на Екса в опазването на българските паметници на културата, видно и от препоръките и отзивите, публикувани в сайта на фирмата.

Анонимен каза...

От прочетеното разбирам и ми става ясно че Угринов и НИПК "милеят" за паметниците на културата, коклото Хитлер е милее за евреите. Образно казано изкарват пари от унищожаването им.

Анонимен каза...

Ами как няма да са специализирани в реставрацията, като на тепсия са им дадени толкова много обекти...!!!!