петък, 30 януари 2009 г.

Собственикът на къщата на Фингов свали проекта за интегрирането й в апартаментна сграда от уебсайта си

Градски вестник - 28.01.2009, с. 2
http://www.gradski.bg/pechat.php?br=51






















Виж още:
http://sofiazanas.blogspot.com/2009/01/38.html
http://sofiazanas.blogspot.com/2008/12/18-1755.html
http://www.eksa.org/obekti.aspx?vid=3&id=25

Bulgarian Construction house
http://www.bg-house.com/en_Residence_Shipka_complex_22.html

събота, 24 януари 2009 г.

Захарна фабрика - колко години все така ! Докога

За плачевното състояние на Захарна фабрика се пише и говори отдавна
Още в брой 40 (208) от 10-16 Октомври 2005 на сп. Тема
Искра Ценкова публикува материала си
Декор за Хичкок
Три години оттогава - няма реакция на отговорните институции

През 2006 г. Инициативният комитет на Движение за опазване паметниците на културата
разпроастрани и публикува информация, направи некролози на застрашени и на безвъзвратно загубени сгради под наслов
"Паметници на културата - опазване чрез разрушаване"
Между застрашените паметници беше и Захарна фабрика.
Пак нищо

Какво още трябва да се случи, за да проумеят лицата и институциите, от които това зависи, че загубата на сградите в комплекса на Захарна фабрика е също толкова голяма, колкото и на архива на БНТ.
И не просто да ни разказват какво трябва да се направи според действащите закони, ами да го направят. И то веднага.

Инициативен комитет
на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България
Приятно четене:

Декор за Хичкок
Искра Ценкова
сп. Тема, брой 40 (208) от 10-16 Октомври 2005


Преди седем години работна група от няколко софийски първенци и експерти от различни ведомства се заричат
да превърнат уникалния комплекс "Захарна фабрика" в мултимедиен


Ако софийската столетница Захарна фабрика се намираше другаде по света, отдавна да е ревитализирана и превърната в атрактивен център с музей на промишлеността и съпътстващи услуги - шопинг, добра кухня, развлечения... Тази ретро мода напоследък е подлудила Европа, но у нас все още не знаем как да извличаме дивиденти от архитектурно-историческите ни паметници и за по-лесно ги оставяме да се срутят сами, отбелязва арх. Валя Върбанова.
Световният опит показва, че обновяването на ценни исторически постройки е твърде ефективно в сферата на културния туризъм, твърдят в един глас специалистите. Уникалната софийска Захарна фабрика, третата на Балканския полуостров след букурещката и белградската, е сред най-ценните ни архитектурно-исторически паметници. Въпреки това от няколко десетки години
наподобява
злокобен замък
много подходящ за декор на филм, режисиран от Хичкок. Въпреки охраната на комплекса за металната му част се "грижат" ромите. Наркоманите пък са превърнали в бунище част от постройката. От счупените прозорци се разнася мирис на мухъл. В половината от някогашната фабрика тук-там мъждука живот, другата част е под ключ. В едно от помещенията се произвеждат капачки за буркани. Друго играе роля на склад за детски играчки. Само киноиндустрията действа със замах.
"Преди два-три месеца тук отново снимаха филм.
Стрелби, убийства,
проститутки, изнасилване,
мафиоти...

останалото вижте на:
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=275&aid=6758

Ограбиха фонда на БНТ. Руши се Захарна фабрика

http://bnt.bg/bg/news/view/3123/ograbiha_fonda_na_bnt
21.01.2009 - съобщение на БНТ
Автор: Весела Петрова

Тази нощ беше разбит склад в Захарна фабрика, където се съхранява огромна част от филмовия архив на БНТ. Сградата, е обявена за паметник на културата преди повече от 10 години, но в момента се руши и прилича на катакомба. Там няма охрана, а собствениците се сменят непрекъснато.

Прокопана е дупка в стената на хранилището на БНТ, свалени са два прозореца с метални решетки и част от металните стелажи. Кутиите с филмова лента се въргалят в прахуляка.

В този склад може да влезе всеки, абсолютно необезпокояван от никого - особено вечер или през нощта, защото няма охрана, нито бариера. Вътре се съхранява на филмова лента историята на България за 50 години.

Това е последната от поредицата кражби в хранилището на националната телевизия. Министерството на културата е уведомено какво се случва с архива на БНТ и със сградата паметник на културата.

Борислав Абаджиев - директор Дирекция "Паметници на културата": "Констатирахме, че лица под 18 години извършват нерегламентирани действия, което означава разрушаване на всичко, което би могло да се демонтира".
Румен Балабанов - служител във филмотеката: "Тази сграда ще падне, пода са издънили, прозорците са свалени - това беше всичкото железни прозорци".

През годините на прехода собствениците на сградата се сменят многократно, а апетитите за терена са огромни. Сега собственик е фирма София Мел, с управител гръцкият бизнесмен Пантазис Савополус. Собственикът, на когото БНТ плаща наем, по закон трябва да охранява и стопанисва имота.

Арх. Борислав Абаджиев: "Собственикът няма желание да опази и да съхрани, да реставрира паметника, а по-скоро мястото на паметника е ценно за нова сграда, явно с нови функции".

Министерството на културата ще използва всички средства по закон, за да задължи собствениците да поставят охрана и да възстановят щетите, нанесени на сградата. Ако това не стане, ще сезираме и Прокуратурата, казаха още от ведомството. А кой ще възстанови щетите на БНТ, засега не е ясно. Опитите ни да получим отговор от някой от собствениците на фирма София Мел се оказаха безуспешни. Разбира се, няма да се откажем, защото не можем да оставим без последствия безхаберното отношение към безценния архив на БНТ.


http://www.bnt.bg/bg/about/22/article/62
Филмов архив
Филмовият архив на БНТ включва 180 000 информационни обекта и 64 800 архивни единици, от които единичните заглавия са 44 000 (част от заглавията са с по няколко копия).

I. Архивни единици (64 800)
1. 42 200 телевизионни програми (фолклорни, спортни, образователни, детски, очерци,пътеписи, реклами)

2. 6 800 игрални филма и телевизионни постановки (2 500 на 35 мм и 4 300 на 16 мм). От тях 4 600 сериала и единични игрални филма (български и чуждестранни), 1 000 постановки на телевизионен театър (ТТ), 550 новели, 450 миниатюри, 200 мюзикъла

3. 7 500 документални и научно-популярни филма

4. 4 900 анимационни и куклени филма

5. 3 400 забавно-музикални програми


II. Информационни обекти
180 000 - репортажи за ПСН и получени чрез международния обмен

Този архив се съхранява във филмохранилището в "Захарна фабрика", чиято обща площ е 2 474 кв.м. От тях 1 823 кв.м. са чиста складова площ (7 помещения), останалите са стаи, коридори, 2 прожекционни зали и кинокабина.

Върху 1 800 метални стелажа (с размери 100х230х50 см.) са подредени 204 000 пластмасови кутии, 36 750 метални кутии (от тях 14 750 са с филми на СТФ "Екран"), 3 000 картонени кутии. 74 000 от пластмасовите кутии са с 35 мм-филм, 130 000 са с 16 мм-филм (65 000 с картина и 65 000 с тон). 36 750 кутии са с изходни материали (негативи), а 2 700 са заглавията.

1 пластмасова кутия с 35 мм-филм има размери 38х38х4,5 см. и тежи 4,5 кг. 1 пластмасова кутия с 16 мм-филм има размери 38х38х2,6 см. и тежи 1,9 кг. 225 тона тежат само пластмасовите кутии с 35 мм-филм, 230 тона тези с 16 мм-филм. Тежината на 1 стелаж с около 100 кутии е 500 кг. Общата тежина на архива е над 500 тона.

Около 0,5 кв.м. е площта на всеки от стелажите, общо те заемат площ от 900 кв.м. Така се използва 50% от складовата площ.

В едно от помещенията – склад № 1, е подредена книжната документация, която придружава филмовите (лентови) архивни единици и която съдържа: няколко стотин хиляди регистрационни документи (сценарии, монтажни листове, шотлисти, режисьорски книги, преводи, книжни рулони и т.н.); няколко десетки дневници за завеждане на използваните архивни материали, няколко стотици хиляди картони и картони за движение на филмовия архив.



Банда от 40 роми разби склад с архива на БНТ
http://dnes.dir.bg/news1.php?id=3887134&c=1&act=post

Ромска детска банда от 40 души на възраст между 13 и 14 г. разби архива на Българската национална телевизия, за да отмъкне и продаде метални стелажи за скрап.
Нападението станало в нощта срещу сряда в складовете на БНТ в столичния квартал "Захарна фабрика", пише в. “24 часа”.
Нахвърляни и окаляни са безценни оригинали на български игрални филми, документални ленти и друг архив от зората на телевизията. Там се пази цялата история на БНТ от 1962 г. насам с 65 000 игрални филма, сценарии и дори всички новинарски емисии.
Целта на ромите обаче не били филмите, които струват милиони левове, а металните стелажи, върху които се съхраняват. Бандата изкъртила 60-сантиметрова дупка в стената, за да проникне в едно от помещенията. След това хлапетата отрязали металните решетки на прозорците и строшили стъклата.
Предстои комисия да установи колко стелажа са откраднати и колко филма от изхвърлените са унищожени. Архивните помещения нямат охрана, нито СОТ заради липса на средства.
По случая има задържани едно момче на 13 години и един пълнолетен младеж.

коментари към материала
edin (22.01.2009 г.
Izvinete, kolko struva da se prekara SOT v edin sklad? Shtoto v materiala se tvardi, 4e nqmalo sredstva... Edin takav SOT struva ne pove4e ot 2000-3000 lv.,imajki predvid 4e veroqtno se kasae za golemi pomeshteniq. A taksata na mesec e 40-50 lv. Prosto tova sa smeshni sumi za Nacionalna TV. Problema ne e v lipsata na sredstva a v bezhaberieto na shefovete na BNT,na koito osven za sobstvenite dalaveri ne im puka za nishto.

ужас (22.01.2009 г.
Дава им се - крадат! Те дори не знаят, че нещата, които са повредили, не могат в никакъв случай да се равняват на жълтите стотинки, които ще получат срещу желязото.... Такава стана и държавата ни - не се цени ценното, играе се на дребно и се заменя плява срещу жито.


Студент (22.01.2009

Не е ли време сляпта главна прокуратура да се самосезира и да потърси строга отговорност от ръководството на БНТ за посегателство върху културни и исторически национални ценности и безстопанственост ! ВЪЗМУТИТЕЛНО !!!

0007 (22.01.2009 г.)
Виждам, че никой не е чувал /как да чуе, като не му казват/ колко пари получава БНТ всяка година ОТ НАШИТЕ ДАНЪЦИ. Сумата е 100 /СТО/ МИЛИОНА лева. Приходите ОТ РЕКЛАМИ СА ОТДЕЛНО. Ето за тези огромни пари каква скапана телевизия получаваме, когато в нея работят некадърници и се ръководи от партийни величия. Персоналът е толкова голям, че ако бяха истински професионалисти, с тези пари биха захранили няколко канала. И на този фон да говорят, че нямат пари за охрана на ценното наследство, е направо цинизъм. Каквото е безхаберието в цялата държава, такова е и в националната телевизия, която обслужва управляващите и в която се вихри невероятна цензура.

http://yovko.net/archives/1960

Ремонтират покрива на Къщата на Фингов

от Ангел Богданов | 21 януари, http://www.gradski.bg/show.php?storyid=619120

по предписание на главния архитект на район "Средец" Теодор Тодоров. Строителите са започнали работа на сградата на ул. "Шипка" 38, която е паметник на културата. Граждани пък помислиха, че е започнало разрушаването й. Къщата е собственост на "Бългериън конструкшън хаус".

събота, 10 януари 2009 г.

Отново за къщата на Фингов на ул. "Шипка" 38



08.07.2008
http://www.bg-house.com/en_Residence_Shipka_complex_22.html

"Къщата е подготвена за бутане, не за реконструкция, смята кметът на район "Средец" Маргарита Гутева. "
Проформа би могло собствениците да кажат, че ще я запазят, като я вградят в нова сграда, но де факто е загуба на поредния паметник на културата", каза тя. "В момента има постъпило само искане за промяна на устройствения план, като разрешението е издадено на "Бългериън констръкшънс хаус" с регистрация на ул. "Алабин" 34."

Ето какво предвижда проектът на "Бългериън констръкшънс хаус"
7-етажна сграда, където само е загатнато, че някога е имало паметник на културата на това място.

Арх. Петър Диков обаче казва, че не е разрешавал промяна."При последната проверка, която направихме заедно с колеги от НИПК никой от фирмата не дойде да ни отвори", каза архитектът на район "Средец" Теодор Тодоров и допълни, че преди време от НИПК отказали искане на предишен собственик на имота - частна фирма, за стопроцентово събаряне на къщата.

"Паметниците на културата са защитени от закона, но всеки собственик трябва да се грижи сам. Държавата отпуска целево средства за поддръжка на историческо наследство като църквите. За съжаление частните имоти не може да се вземат от собствениците, те оспорват в съда и обикновено печелят, а нямат интерес да ги запазват. Държавата и общините трябва да намерят начин съвместно да се грижат за такива исторически паметници", коментира арх. Георги Угринов.
По статистика на НИПК в София има около 1600 различни паметници на културата, а в страната са 40 000.


Фирмата Bulgarian Construction House [http://www.bg-house.com/bg_Aboutus.html]
e автор и на други проекти с паметници на културата - вече реализирани
Резиденция Оборище - на ул. "Оборище" 10,
която разруши друга къща паметник на културата,
за да я изгради след това имитативно с газобетон


и "интегрира" в нова жилищна сграда

http://www.bg-house.com/bg_%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%89%D0%B5_complex_20.html

ето как преди тази намеса
изглеждаше паметникът на културата - къщата на Горгас
по проект на арх. Георги Фингов и арх. Киро Маричков
























В заключение - т. нар. интегрална консервация в български вариант
развързва ръцете на проектанти и строители,
промива съвестта на съгласуващите институции НИПК и община;
унищожава автентичността на паметниците на културата,
Накратко - това води до пълно съсипване на паметниците на културата.