130 год. от тържественото освещаване сградата на Народното събрание София

На 21.11.2014 г. се навършиха 130 год. от тържественото освещаване сградата на Народното събрание София през 1884 г. 

Съгласно проучването и оценката на културно-историческата стойност, осъществени от арх. Г. Кайтазов в Националния институт за паметници на културата (НИПК), 1987, и отразени в регистрационния картон на Архива на Отдел „Опазване на недвижимото културно наследство”, към Общинския културен институт „Музей за история на София”,

сградата на Народното събрание на пл. „Народно събрание”, кв. 497 в София е строена на три етапа, а именно:

I   етап – 1884-1886 г.;

II  етап – 1896-1899 г.;

III етап – 1925-1928 г.

Роденият в Белград австрийски гражданин с българско потекло и възпитаник на Политехниката в Цюрих архитект Константин Йованович (1849-1923) е поканен през 1881 г. от тогавашния министър на народното  просвещение Константин Иречек (1854-1918) да проектира мъжките гимназии в София и Лом. Докато е в България му е поръчан проект за сграда на Народното събрание в София. Йованович представя своята идея в неоренесансов стил на 07.05.1884 г. На 23 май същата година е гласувана сумата от 220 000 франка за строеж на сградата. На 25.11.1884 г. Княз Александър I, Търновският Митрополит Климент и Председателят на Народното събрание Стефан Стамболов полагат тържествено основния камък. Изграждането и обзавеждането продължава до 1886 г. под надзора на Главния архитект към Дирекцията за обществено строителство арх. Фридрих Грюнангер (1856-1929) и неговия асистент Йозеф Прошек (1861-1928).  

През 1896-1899 г. се осъществява проект за двуетажно крило от север с помещения за канцеларии и архив, подписан от арх. Йордан Миланов (1867-1932) – тогава Зам. началник на Архитектурното отделение в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството (МОСПБ). През 1925 г. започва изграждането на триетажно северно крило с чакалня, кулоари и архив, което оформя фронта към  пл. „Св. Александър Невски” по проект на арх. Пантелей Цветков (1894-1954). Тъй като чертежите са подписани от арх. Пенчо Койчев (1876-1957) – като Началник на Архитектурното отделение към МОСПБ по онова време, често се посочва неговото авторство за това крило.

Частични преустройства са правени и през 1962 г., 1977 г. и 1985 г. от колектив от КИПП „Главпроект” с ръководител арх. Павел Николов (1922-2009). Въпреки поредицата намеси, постройката е със запазен първоначален образ и характер в интериора.

В момента на проектирането, сградата е разположена в покрайнините на града.

Днес тя се намира на един от най-оживените столични булеварди „Цар Освободител”, затваря северния фронт на едноименния централен градски площад и представлява доминанта на ансамбъла, който го оформя. В непосредствената среда са разположени: централно на площада - паметникът на Цар Освободител, на запад - сградата на Централното управление на Българска академия на науките, а в южната част на площада – хотел „Радисън” (бивш „София”), Студентският дом на културата и няколко кооперативни апартаментни сгради.

Плановата композиция е изградена на принципа на осовата симетрия – с централно разположена пленарна зала с диференцирани места за народните представители, гости и дипломати, с място за почивка и бюфет зад нея и двустранно развити кулоари, към които има канцеларии и стълби за галерията към залата. Главното фоайе е с подчертано тържествено въздействие и осветено с оберлихт.

Материалите за интериорното оформление и обзавеждането са внесени от Австро-Унгария, Чехия и др. Колоните и други елементи от камък са автентично запазени. 

Конструктивната система е типична за времето на строеж – масивни тухлени носещи стени и дървена покривна конструкция. Покривът и облицовките на подовете не са автентични. През 1962 г. е инсталирана дървена ламперия от славонски дъб.

Сградата на Народното събрание е обявена за паметник на културата от национално значение във в. Известия бр. 73/1955 г. С писмо на Националния институт за паметници на културата (НИПК)  № 1787/21.05.1976 г., е декларирана за исторически и архитектурен паметник на културата с категория „национално значение”.

Извори: Кратка история на българската архитектура, С., 1965; Стоянов, Б. Съвременна архитектура. С., 1977; Лабов, Г. Архитектурата на София. С., 1972; Енциклопедия на изобразителните изкуства. Т. 2. С., 1981, с. 193; Иванчев, Ив.  „Уникалната архитектура в Народна република България”, - Българската архитектура през вековете (С. Бояджиев и др., ред.). С., ДИ „Техника”, 1982, с. 278-280; Щерн, М., „Архитект Константин А. Йованович”, - В: Австрийски архитектурни влияния в София, края на XIX – началото на ХХ в. (2ро доп. и прераб. изд.). С., 1998, с. 25-27; Щерн, М., „Геометър и архитект Йозеф Прошек”, - В: Австрийски архитектурни влияния в София, края на XIX – началото на ХХ в. (2ро доп. и прераб. изд.). С., 1998, с. 45-46; Стоилова, Л. „Архитект Юрдан (Йордан) Миланов”, - В: Австрийски архитектурни влияния в София, края на XIX – началото на ХХ в. (2ро доп. и прераб. изд.). С., 1998, с. 53-56; Лабов, Г. „Обществените сгради от Освобождението до 1920 г.”, - В: София – 120 години столица. С., 2000, с. 515-525; Тангъров, Йор. „Романтикът в българската архитектура до средата на ХХ век”, Юбилейно честване на 120-годишнината от рождението и 60-годишнината от смъртта на арх. Пантелей Цветков (1894-1954), http://www.bularch.eu/ (31.10.2014); „Павел Николов - Николов и Николов – Архитекти”, http://nn-arch.eu/bg/nn-arch.php?page=8.

Справката написа: д-р арх. Любинка Стоилова, Главен експерт в Отдел „Опазване на недвижимото културно наследство”, Общински културен институт „Музей за история на София”, ноември 2014 г.